Девета глава

Девета глава

Билдерберги

            Това е организация, съставена изключително от аристократи. Тя носи името си от хотел „Билдерберг“ в Остербек, Холандия, където на 29 и 30 май 1954 г. се е състояло първото тайно събрание този елитен „Интернационал“ под председателството на неговия лидер и основател принц Бернард. Оттогава досега членовете на организацията са известни под името „Билдерберги“.

            Принц Бернард е съпруг на холандската кралица Юлиана — наследила една от най-богатите фамилии в Европа. От 1976 г. досега германецът Валтер Шел е новият председател на Билдерберги.

            През последните тридесет и четири години в пресата, телевизията и големите радиостанции нищо не се споменава за техните събрания и дейността им. Единствените, които ги следят отблизо, са популисткият вестник „Спатлайт“ и някои книжни издания на малки религиозни организации в САЩ. На въпроса защо големите американски вестници, като „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон пост“, „Минеаполис трибюн“ и други, не информират читателите си за конференциите на Билдербергите, отговорът е — защото те им принадлежат и са тяхна собственост. Светът не получава никаква информация, никакви снимки. Тяхното име въобще не се споменава. Още веднъж — защо? Бившият редактор на вестник „Ню Йорк нюз“ Джон Свинтон отговаря така на този въпрос: _„Ние сме оръдията на васалите на богатите, действащи зад кулисите. Ние сме марионетките… интелектуалните проститутки.“_* Пресата, радиото и телевизията непрекъснато подчертават своите права и свобода на изказване. И действително обществото им е дало правото и задължението да казват самата истина, а не измислици.

            Билдербергите, тясно свързани със Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия, са се посветили на създаването на „нов ред в света“. Те обикновено се събират един път в годината в някои ултраскъп курорт в някой край на света. Техните тайни конференции се посещават от международни капацитети в областта на икономиката и търговията и от представители на различни идеологии.* За техните дискусии и решения не се знае нищо, тъй като всичко е под пълен секрет. За техните решения се съди по официалната политика на управляващите в света. Веднага след събранията им се забелязват значителни промени в управлението на много държави.

            Членовете на тези организации са асове, хора които са били или трябва в бъдеще да бъдат по върховете, като например Джералд Форд — бивш президент на САЩ, Хенри Кисинджър — бивш министър на външните работи при Никсън, Сайръс Ванс — министър на външните работи при Картър, Робърт Макнамара — бивш министър на войната в кабинета на Кенеди, а след това директор на Световната международна банка, Давид Рокфелер — собственик на много банки, фондации и огромни имения, Хелмут Шмид — политик от ФРГ, Жискар Д’Естен — бивш президент на Франция. Повечето от тези хора са неизвестни преди събранието им от 1966 г., а само 7–8 години по-късно, всеки от тях е ръководещ фактор в управлението на държавата, която представлява.

            Други членове на тази организация са Андерсън — президент на АРКО (Atlantic Richfield Co.), барон Едмонд Ротшилд от Франция, Маргарет Тачър — за трети път министър-председател на Англия. Връзката между най-богатите е много ясна и е без значение поданици на коя страна са. За отбелязване е, че най-известните имена от международния финансов свят са домакини на тези тайни съвещания. Едно от събранията, състояло се във Вудсток Ин в щата Вермонт, е собственост на Лоренц Рокфелер. Друго събрание е свикано през 1964 г. в Уилямсбург в щата Виржиния, известно курортно място, също собственост на фамилията Рокфелер. В Европа една от срещите се състоя в ултрамодерния хотел „Д’Арбоас“ във френските Алпи под домакинството на Ротшилдови. През 1962 г. и 1973 г. срещите станаха в Солтжобаден, Швеция, с домакин Валенбергс, чиито имущества се оценяват на повече от десет милиарда долара.

            Без съмнение тези, които контролират организацията, са истинските лидери и господари на света. Те предават, както ще видите по-долу, своите заповеди на официалните държавници — президенти и малцината крале.

            На Билдербегската конференция, състояла се от 13 до 35 май 1983 г. в строго охранявания хотел „Монтебло“ в Италия Рокфелер и Едмонд Ротшилд взимат решение да увеличат квотата за Международния валутен фонд и това, разбира се, стана. Всички членове на фонда трябваше да увеличат своето участие с по-висока квота.*1 Натискът е толкова голям, че президентът Рейгън въпреки нежеланието си увеличава вноската на САЩ с допълнителни 8,5 милиарда долара. Същото сториха и другите държави. Всяка година след техните събрания нещо ново излиза наяве в политиката на международните отношения. През 1984 г. за генерален секретар на НАТО е назначен лорд Питър Карингтън, също член на Билдербегите. На въпроса на един кореспондент какво е неговото становище по отношение на намаляването на американския военен контингент в Европа, отговорът му беше: _„Американските войски са абсолютно необходими на НАТО и те трябва да бъдат в Европа, защото при една инвазия Америка автоматично се включва във войната.“_*2

            Току-що завършила Московската конференция от 1988 г. и от 2 до 5 юни в алпийския хотел „Тирол“ близо до Инсбрук се състоя ежегодното поредно събрание на Билдербегите. Всички присъстващи членове пристигат с хеликоптери. На това събрание се изработва планът за следващата година:

            1. а) да се увеличат данъците, с оглед увеличаването на военните разходи, като се използва претекста за по-могъщо НАТО;

            б) Стратегическа отбранителна инициатива;

            в) дефицитната криза.

            2. Да се избере Джордж Буш за президент на САЩ, тъй като на него му се гласува доверие като член на Трилатералната комисия. Ако случайно се избере другият кандидат, демократът Дукакис (който не е техен човек), „тъй като той е разумен, той трябва на всяка цена да се превъзпита.“ Те бяха малко нервни, затова че не успяха да издигнат от другата страна демократическата кандидатура пак на свой човек. Това е обичайната им практика в САЩ от 70–80 години насам.

            Веднага на другия ден след конференцията в Алпите се състоя в Чикаго годишната конференция на Международния валутен фонд. Присъстват повече от сто души световноизвестни представители на банките — на Американския федерален резерв, на Германската централна банка, на Банк де Франс, банкери от Англия, Япония, Мексико и други.

            Решенията от Инсбрук не закъсняват да пристигнат в Чикаго и съгласно установената йерархичност в това скрито общество решенията на тези 100 души от монетарния фонд не разочароваха господарите си. Реши се същото!?

            Едно от най-важните решения в увеличаване разходите по конвенционалните военни сили, като компенсация на съкратените ядрени оръжия по договора между Съветския съюз и САЩ. Това е нечувано и невиждано…!? От една страна — разходите вече се намаляват и веднага, от друга страна, ги увеличават повече от първоначалното. Явно е, че печалбата не бива да се губи.

            Другият кандидат за президент Дукакис, който не е човек на Билдербергите и чиято платформа включва замразяване на разходите по отбраната, много бързо се ориентира и „превъзпита“. Предизборната му пропаганда се изменя и започна да приканва за: „Увеличаване на конвенционалните въоръжени сили, с което Америка ще е в състояние да се бие и победи в една война със Съветския съюз!?“ Личи си, че „той е разумен човек.“

            В крайна сметка и двамата претенденти за президенти, Буш по начало е техен привърженик, а Дукакис впоследствие става, са под ръководството на Билдербергите. Какъв беше смисълът американският народ да гласува? И в единия и в другия случай американският работник е продаден и ще работи за банките.

            Билдербергите прилежно подготвят политици, които имат шансове да застанат начело на държавното управление — например Харолд Уилсън и Едуард Хийт — министър-председатели на Великобритания, Хелмут Шмит става канцлер на ФРГ, Джералд Форд — президент на САЩ и др. На тайните им събрания присъстват само личности, чиято лоялност към Ротшилд и Рокфелер в никакъв случай не може да бъде поставена под въпрос. Националисти и антикомунисти не се допускат до сбирките им, на които никога не се взимат каквито и да са решения, защото заключенията са направени предварително и на събралите се само се съобщават фактите. В тази организация няма дебати, а само „нареждания“ — формата на съобщения и информации.

           

Десета глава

(CFR) Съвет за чуждестранни връзки

            Основан е през 1921 г. от полковник Едуард Хаус, най-добрият приятел, съветник и злият гений на президента Уилсън. Целта на тази организация е да подготви едно „Световно управление“. Скритите и неофициални фигури и организатори на този свят са: старият Джон Рокфелер, Пол Вартбург и Якоб Шиф, същите, които измислят и налагат на Федералния резерв на САЩ и данъка „общ доход“.

            В първите шест години от своето съществуване Съветът за чуждестранни връзки не можа да се развие и живя в латентно състояние. След 1927 г. Рокфелер започва усиленото му материално подпомагане чрез многобройните си фондации. През 1929 г. той подарява на съвета един имот на 62-ра улица в Ню Йорк, където и досега се помещава Главната квартира на Съвета за чуждестранни връзки (клон от невидимото управление), което и до днес е фронт на международните банкери. Други международни организации от рода на Съвета за чуждестранни връзки са Кралският институт за международни въпроси в Англия, Институтът за международни връзки — Белгия, Датското чуждестранно политическо общество, Австралийският институт за международни работи и много още представителства в Индия, Италия, Франция, Югославия, Гърция и Турция.

            Всички тези организации носят различни имена, но по съдържание са едни и същи. Всички те са креатура на „Невидимата сила“ и имат за цел да работят за идеите й в различните държави. На тайните си конференции те решават съдбата на отделните страни, без да допускат присъствието на гражданите им и пресата.

            Точка първа от правилника за вътрешния ред на Съвета за чуждестранни връзки гласи: всякакви разисквания и обсъждания на разните групи в организацията са тайни и поверителни и членове, които ги направят достояние на други, подлежат на изключване от организацията.

            Единствената цел на Съвета за чуждестранни връзки е световна диктатура. Често го наричат „училище за държавници“ и това е самата истина, тъй като неговите членове се упражняват години наред в най-различни насоки: финансови, политически, международни и социални. На социалната сфера се набляга най-много, тъй като чрез нея се решава най-важната задача: да се подготвят хората за подчинение и робство. Почти всички президенти и ръководители на държавите са неофициално задължени да попълнят върховете на администрацията си с членове на Съвета за чуждестранни връзки или посестримата им — Трилатералната комисия. Никсън в обкръжението си имаше повече от 100 души членове на Съвета, докато политиците от администрацията на Картър без изключение бяха членове на Трилатералната комисия. През 1949 г. Алън Дълес е председател на Съвета за чуждестранни връзки и същевременно директор на ЦРУ.

            По време на Корейската война, на 9 декември 1950 г. чикагският вестник „Чикаго Трибюн“ публикува едно обвинение срещу Съвета, което и до днес е в сила: _„Членовете на Съвета са хора с много голямо влияние в обществото. Те използват силата на своето богатство, престижа на социалните си постове и образованието, за да водят родината си към банкрутиране и военни разгроми. Те трябва да гледат ръцете си. По тях има кръв — засъхналата кръв от миналата война и прясната кръв от настоящата.“_

            От години насам душата на Съвета и неин главен директор е Давид Рокфелер — нещо съвсем естествено, тъй като това е организация на фамилията Рокфелерови.

            От 1939 г. и до днес американското Външно министерство е в ръцете на Съвета за чуждестранни връзки.

            Почти всички от администрацията му са членове на тази организация. Характерен момент настъпва през 1954 г. в Сан Франциско, когато 40-членна американска делегация написва Хартата на Обединените нации. Повечето от членовете на делегацията са членове на Съвета за чуждестранни връзки и най-важните принципи в Хартата напълно отразяват неговите идеи и цели.

            Джон Д. Рокфелер монополизира бензиновата индустрия, като сломи своите съперници отвътре, поставяйки в техните предприятия и канцеларии свои хора. Неговите наследници — днешните Рокфелерови, процедират още по-арогантно, прилагайки същите прийоми, но в международен мащаб. Чрез Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия те навлизат не само в американския политически, икономически и социален живот, но и във вътрешните дела на всяка друга държава в света. Без значение коя партия е на власт, хората на Съвета държат ключовите позиции, включително и в социалистическите страни, където обикновено начело стои техен човек.

            Горбачов все още не се е справил със своята „перестройка“, а те вече го подкопават и му подготвят заместник, който да им служи по-всеотдайно.

            Макар и много малко, имало е и още има държави и управляващи, които големият капитал не е могъл, да купи и да подчини. За съжаление те са много малко и са принудени да си служат с драконовски и нечовешки мерки, защищавайки се от експлоататорската тирания на няколко династии. Наказанието за такава държава е пълна икономическа и политическа изолация, която неминуемо, рано или късно я поставя на колене. Не се изключват и военни действия, какъвто беше случаят с Либия.

            В САЩ влиянието на Рокфелер датира отпреди 100 години с избирането на Уилям Маккинли за президент, а по-късно с Франклин Рузвелт, както и всички следващи президенти до днес, в правителствата на които ключовите позиции — министри на външните работи, на войната, търговията, просветата, главният прокурор, ЦРУ и др. — са били и са членове на Съвета за чуждестранни връзки, което ще рече хора на Рокфелер.

            Джон Фостър Дълас, братовчед на Рокфелер, е министър на външните работи в правителството на Айзенхауер и заема високи дипломатически постове в управлението на Уилсън, Рузвелт и Труман, участва в Парижката конференция след Първата световна война, член е на Репарационната комисия. След Втората световна война участва в комисията по съставянето на Хартата на ООН.

            Министър на външните работи в администрацията на президента Кенеди е Дин Ръск. Кенеди дори не го е познавал, когато го е назначил на този висок и отговорен пост. По времето на Джонсън всички най-високи постове в кабинета му са били окупирани от членове на Съвета за чуждестранни връзки. В правителството на Никсън влизат 118 членове на Съвета за чуждестранни връзки, включително и вицепрезидентът Спиро Егню — председател на комитета за избиране на Рокфелер за президент на САЩ. Главният прокурор Митчел преди това е бил адвокат на Нелсън Рокфелер. Хенри Кисинджър — министър на външните работи при Никсън и Форд, е известен като член на Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия. Работил е и официално още е в системата на Рокфелерови.

            Външните министерства и ЦРУ са били и още са техни. Външното министерство — за да поддържа външната политика на Рокфелер, а ЦРУ, да я налага насилствено чрез преврати и размирици.

            Съветът за чуждестранни връзки е американският филиал на едно общество, произлизащо от Англия, което вярва и пропагандира, че националните граници между държавите трябва да бъдат премахнати и да се установи едно световно управление.

Единадесета глава

Трилатерална комисия

            Трилатералната комисия е учредена през 1973 г. от частни лица от Западна Европа, Япония и Северна Америка за взаимодействие между тези три големи световни сектора.

            Основател е всеизвестният милиардер Давид Рокфелер, председател и собственик на „Чейз Манхатън Банк“ и на много други банки по света. Негов близък помощник, идеолог и организатор е Збигнев Бжежински, главна фигура от Съвета за чуждестранни връзки. От 1973 до 1976 г. той е директор на Трилатералната комисия. Въпреки че Трилатералната комисия е учредена и съставена от частни лица, неупълномощени от никакво правителство в света, техните цели съвсем не са от частен характер. Двете организации — Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия се управляват от едни и същи хора и имат една и съща цел: „Единно световно управление“. Съветът за чуждестранни връзки е идеологическата организация, докато Трилатералната комисия е изпълнителят на задачите. Така например през 1973 г. Бжежински набеляза за следващ президент на САЩ една съвсем неизвестна и непопулярна фигура — Джими Картър, член на Трилатералната комисия, а за вицепрезидент — Уолтър Мандел, също неин член. Рокфелер поема всички предизборни средства и Картър и Мандел са избрани. Картър е съвсем неподготвен за този пост и фактически изпълнителната власт на САЩ попадна в ръцете на Трилатералната комисия. Цялото управление от върха до долу е съставено само от нейни членове. Един малък пример:

            Джими Картър | президент на САЩ | Трилатерална комисия

            Уотър Мандел | вицепрезидент на САЩ | Трилатерална комисия

            Херолд Браун | министър на отбраната | Трилатерална комисия

            Блументал | министър на финансите | Трилатерална комисия

            А. Янг | пълномощен министър към ООН | Трилатерална комисия

            Бжежински | националната сигурност | Трилатерална комисия

            Всички останали министри, заместник-министри и лица, заемащи най-отговорни постове, са членове на Трилатералната комисия.

            Основната Трилатерална структура е тази:

                         __ФИНАНСОВО БРАТСТВО__

                                 НЮ ЙОРК

                  ТРИЛАТЕРАЛЕН ЕКЗЕКУТИВЕН КОМИТЕТ НА САЩ

                  ЯПОНИЯ … ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ … ЕВРОПА

                  __ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ — РЪКОВОДСТВО__

              Давид Рокфелер — североамерикански председател

                   Жорж Бертон — европейски председател

                  Такеши Ватанабе — японски председател

                Еджидио Ортона — европейски подпредседател

                 Нобухико Ушиба — японски подпредседател

                Чарлз Б. Хек — североамерикански секретар

                   Мартин Тринк — европейски секретар

                   Тадаши Ямамото — японски секретар

              РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ С 80% СВЕТОВНА ПРОДУКТИВНОСТ

                    ВТОРИЯ, ТРЕТИЯ И ЧЕТВЪРТИЯ СВЯТ

            На върха на пирамидата са няколко стари фамилии, представляващи американската аристокрация, която контролира мегабанките на Ню Йорк и Америка. Както се вижда от пирамидата, конците се дърпат от тази финансова клика в Ню Йорк. Едва на трето място идват съдружниците от Европа и Япония. Членството по бройки е както следва: Северна Америка — 109, Европа — 106, Япония — 74.

            Подразделенията на тази организация са много добре обмислени от тяхна гледна точка и обхващат почти всички сектори. Владени от нея са най-важните университети: Колумбийският, Джорджтаунският, Харвардският, Хувърският институт, университетите в Хъдсън, Масачузетс и др. Най-големите фондации като Рокфелер, Форд, Карнеги и много други; най-големите и известни вестници в радио и телевизионни станции: „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анжелис Таймс“, „Чикаго Сън Таймс“, Си-Би-Ес и др.

            В конгреса и Сената, Трилатералната комисия има едни от най-силните си представители.

            Американската работническа партия таксува „трилатерализма“ като британска конспирация, внесена в САЩ чрез Хенри Кисинджър, един от директорите на Съвета за чуждестранни връзки, както и на Трилатералната комисия.

            Независимо от йерархията, която съществува в пирамидата, Рокфелер и изброените няколко фамилии не са единствените най-мощни диктатори. Те са членове на това семейство, на този „световен колектив“, не по-голям от няколкостотин души, които управляват не само САЩ, но в целия свят, и то само за своите собствени цели.

            Както посочвам и по-горе, Трилатералната комисия е създадена от Рокфелер, от неговата „Кетеринг фондация“ и от фондацията на Форд.

            Джордж Франклин — един от учредителите на Трилатералната комисия, прави следните изказвания пред редактора на списание „Фримен Дайджест“: _„През 1972 г. Рокфелер присъства на едно събрание на билдербергите и предлага идеята си да сближи колкото е възможно повече връзките и отношенията между САЩ, Европа и Япония, Неговата идея се възприема с ентусиазъм и решават, че някой трябва да я учреди и пусне в действие.* През юни 1972 г. Рокфелер и Франклин посещават Япония и водят разговори с крупни банкери, които също възприемат с ентусиазъм идеята за Трилатералната комисия, официално създадена и регистрирана.“_ Трилатералната комисия не е тайна конспирация, а официална организация, със специално предназначение: политическо влияние, наложено чрез финансова подкрепа. Кой дава тази финансова подкрепа? Естествено не работническите съюзи, а международните корпорации и международните банки, които контролират света.

            Много интересно е, че както в Съветския съюз след революцията 90% от ръководителите на Политбюро и на Централния комитет си смениха имената, същото става и в САЩ. Започва се със смяна на имената на корпорациите, но още не се знае кога техните ръководители ще сменят и собствените си имена. Така например:

            — „Стандарт Ойл“ се преименува на „ЕКСОН“;

            — „Ню Йорк Банк“ — на „Сити Банк“;

            — „Минесота Майнинг“ — на „ЗМ“;

            — „Американ Метал“ — на „АМАХ“ и т.н.

            Програмата и платформата на тези корпорации са съвсем същите като на националсоциалистите.*1 В последните 10 години Америка върви по този път. В момента в САЩ се провежда скрита социалистическа революция, съвсем различна от тези, които се проведоха на времето във Франция, Съветския съюз, Куба и други страни с оръжие и кръв по улиците.*2 Трилатерализмът е главният двигател за поемане командването на корпоративния социализъм, макар и това да се отрича. Членовете на комисията имат строго определен план, който стриктно се следва посредством марионетки — политици и официална власт. Това е причината за създаване на много държавни планове, които в действителност са в интерес на „световното господство“:

            1. Аграрен план и Международен хранителен резерв. Това ще рече монопол върху хранителните ресурси и възможността да се предизвикват изкуствен недостиг и глад, такъв, какъвто Сталин създаде в Съветския съюз — причина да загинат десетки милиони от глад. Почти същата история се повтори и в Етиопия.

            2. Енергиен план, с който се провокира енергийната криза през 1978 г. Имаше ли в действителност такава енергийна криза?*1 Не! Само се внуши на света от политиците, банките, пресата и Трилатералната комисия, че такава криза съществува, и цял свят изпадна в паника. За сметка на обикновените хора в хазните на международните банки влязоха много милиарди. В същия момент, когато се обяви енергийна криза, САЩ бяха в състояние не само да задоволят вътрешните нужди, но и да изнасят. Според една статистика енергийните ресурси на САЩ ще стигнат за повече от 2000 години.*2 Те имат:

            — подземен газ — резерви за повече от 500 години;

            — нафта — резерви за повече от 200 години;

            — бензин — резерви за повече от 1500 години;

            — въглища — резерви за повече от 6–7000 години;

            — реактори — U-238 има на склад за повече от 100 години производство на енергия.

            От пет-шест години изкуствено се създаде голяма кампания срещу атомните реактори и въобще срещу атомните централи. Говори се за неимоверни и страшни последици от евентуална радиация. Цяла Европа е осеяна с атомни реактори, които произвеждат евтина енергия. От толкова години експлоатация на тези централи има само един фатален случай в Чернобил, Съветския съюз, който взе 30–40 човешки жертви непосредствено след катастрофата, докато мините за въглища всяка година убиват повече от триста миньора. Ядрената енергия е много по-евтина от тази на петрола и газта, много по-неудобна за експлоатация от страна на мегабогатите. Колкото повече атомни централи работят в света, толкова по-малко петрол и газ ще са необходими и толкова по-малко ще бъдат печалбите на големите компании като „ЕКСОН“, „МОБИЛ“, „АРКО“, „ТЕКСИКО“, „СТАНДАРТ ОЙЛ“ и др., които са собственост и се ръководят от членовете на Трилатералната комисия.

            Колкото и чудно да ви се стори, големите корпорации и международните банкери почти не плащат данъци върху огромните си доходи. Най-ниският личен данък върху дохода на американския данъкоплатец е 14%, докато международните финансови гиганти плащат много по-малко или нищо.

            Според официални данни някои от тези корпорации са заплатили данък на държавата през 1976 г. както следва:

            „Чейз Манхатън“ — 0%

            „Континентал Банк“ — 10,5%

            „Фърст Чикаго“ — 6,3%

            „Банк оф Америка“ — 14,9%

            „Оксидентъл Петролеум“ (Хамър) — 4,2%

            Трябва да имате предвид, че индивидуалните такси в САЩ достигат до 70%, в Канада са от 17% до 43%, а в Англия — до 98%. Сравнението между горната таблица и това, което плаща обикновеният гражданин, е поразяващо и търпи остра критика.

            Известният лондонски журналист Гордон Тетер с 22-годишен опит в журналистиката изнася поразяващи факти за маневрите на тези финансови интернационалисти*, поради което е уволнен от вестника, за който работи през целия си живот. Това е още едно доказателство, че Трилатералната комисия контролира цял свят. След 1974 г. голяма част от статиите на Тетер въобще не се пускат в пресата. В някои от тези цензурирани статии той цитира изказвания на американския президент Уилсън, който много ясно е виждал какво става около него, но е бил напълно безсилен и безпомощен да се справи с положението. Ето и цитат от статия на Тетер: _„Някои от най-големите хора в САЩ знаят, че съществува една сила, толкова организирана, толкова ловка и неуловима, толкова усъвършенствана, толкова проникваща, че е опасно дори шепнешком да се говори за ТЯХ, защото ще бъдете жестоко осъдени от ТЯХ.“_

            Главната цел на трилатералистите е политическата власт, да подредят света така, както ТЕ го разбират и най-добре пасва на техните интереси. Те се стремят към политическата власт, за да управляват световната икономика. Идеята им е да въвлекат пет-шест страни с развита икономика в установяване на „новата система“. Останалите страни няма да имат друг изход и една по една ще влязат в общото гърне.

            Колкото и да е неприятно, трябва да призная, че целите и идеите на тази организация много бързо се налагат в света. Най-големите страни в света като САЩ, СССР, Китай, Англия, Канада са почти превзети от тях.

            Планът на Горбачов за „гласност“ и „перестройка“ е положителна крачка към демократизиране на Съветския съюз и дава възможност на обикновения руски човек да вземе по-голямо участие при определяне на съдбата си.

            Сключването на договора между СССР и САЩ за елиминирането на ядрените ракети и за взаимен контрол се приема възторжено от по-голямата част на света. Това е стъпка към омиротворяване на света, но не и окончателно решение за спиране на войните. Това е само една временна задръжка, която има за цел да помогне за финансовото стабилизиране на Съветския съюз. От 1917 г. досега СССР нито за момент не е представлявал каквато и да е реална военна заплаха за САЩ, нито САЩ за Съветския съюз. Господарят е бил винаги един и в момента е същият. Имаше един период по времето на Сталин, когато господарят не беше омнипотентен. От Хрушчовата ера насам постепенно „ТЕ.“ (Международното управление), за което говори Кръстю Раковски, възвръщат позициите си от 1917 г. и никак няма да се учудя, ако само след няколко години „НОВИЯТ РЕД“ настъпи в Съветския съюз. За някое и друго десетилетие това ще се хареса на руските хора, тъй като славянската поговорка казва: „По-добре слуга на богат господар, отколкото съдружник на беден“. Но ще дойде време, когато техните поколения ще платят скъпо на тези малцина господари, които „душат с финес“.

            Някои прозорливи европейски политици и финансови капацитети виждат много добре намеренията на организацията за „нов световен ред“ и настояват за по-бързото стабилизиране на Европейската общност. Така например през 1978 г. се въвежда новата европейска разменна единица (ЕКЮ). Целта на екюто, което има златно покритие, е да стимулира използването на златото като разменно средство, за да се предпазят европейските парични обръщения от спекулация и да се освободят от опекунството на книжния долар, който е без каквото и да е реално покритие. Действителната му стойност е само стойността на хартията и напечатването — няколко цента.

            Съвет за чуждестранни връзки и Трилатерална комисия;

            Малка част от минали и настоящи членове, които са заемали високи постове в управлението на САЩ

            Давид Рокфелер | Председател на СЧВ и ТК

            Джордж Буш (СЧВ + ТК) | президент на САЩ

            Александър Хейг (СЧВ) | министър на външните работи

            Джордж Шулц (СЧВ) | министър на външните работи

            Сайръс Ванс (СЧВ + ТК) | министър на външните работи

            Уолтър Мандел (СЧВ + ТК) | вицепрезидент на САЩ

            Херолд Браун (СЧВ + ТК) | министър на отбраната

            Гаспер Вайнбергер (СЧВ + ТК) | министър на отбраната

            Ген. Дейвид Джонс (СЧВ) | председател на върховното военно командване

            Адм. Стансфийлд Търнър (СЧВ) | директор на ЦРУ

            Уилям Кеси (СЧВ) | президент на САЩ

            Джими Каргър (ТК) | президент на САЩ

            Х. Ченъри (СЧВ) | Световна банка

            В. Б. Чел (СЧВ) | Международен валутен фонд

            Збигнев Бжежински (СЧВ + ТК) | съветник по безопасността на президента Роберт Макнамара (СЧВ) Световна банка

            Хенри Кисинджър (СЧВ + ТК) | министър на външните работи и съветник на президента

            Други бивши и настоящи членове на СЧВ и ТК, които са били на държавна работа в САЩ

            Уорън Христофър | заместник-министър на външните работи

            Лъки Бенсън | заместник-министър на външните работи

            Ричард Капър | заместник-министър по икономическите въпроси

            Хедли Донован | специален съветник на президента на САЩ

            Ричард Холброк | помощник-министър на външните работи по източноазиатските въпроси

            Антони Соломон | помощник-министър на финансите на САЩ

            Джон Савил | заместник-министър на енергетиката

            Ричард Гарднер | посланик на САЩ в Италия

            Елиот Ричардсън | щатски посланик

            Жералд Смит | щатски посланик

            Артур Бърнс | бивш председател на Федералния резерв

            Доналд Фрезер | кмет на Минеаполис

            С. Линовиц | щатски посланик

            Чарлз Робинсън | заместник-министър на външните работници

            Ж. Роберт Шетзел | посланик

            Ръсел Трейн | администратор по околната среда

            Пол Уорнке | директор, контрол на въоръжението

            Глен Уатс | председател на комуникационните работници

            В. Майкъл Блументал | министър на финансите

            Жозеф Калифано | министър на здравеопазването и образованието

            Ендрю Янг | представител на САЩ към ООН

            Патриция Херис | министър на благоустройството

            Уорън Христофър | заместник-министър на външните работи

            Дейвид Макгиферт | помощник-министър на отбраната

            Р. Джеймс Уолси | заместник-министър на флотата

            Ричард Копър | заместник-министър на външните работи

            Матю Нимец | съветник към Външното министерство

            Джеймс Джонсън | изпълнителен помощник на вицепрезидента

            Кингман Бревстер | посланик на Великобритания

            Артур Хартман | посланик във Франция

            Лесли Глеб | директор на политическото бюро към военните

            Роберт Боуи | заместник-директор на ЦРУ

            Щатски губернатори

            Джон Рокфелер (СЧВ + ТК) | губернатор на Западна Вирджиния

            Рубен Аскю (СЧВ) | губернатор на Флорида

            Уилям Скрантон (СЧВ + ТК) | губернатор на Пенсилвания

            Джеймс Картър (ТК) | губернатор на Джорджия

            Джеймс Томпсън (СЧВ) | губернатор на Илинойс

            Брюс Бабит (СЧВ + ТК) | губернатор на Аризона

            Даниел Еванс (ТК) | губернатор на Вашингтон

            Роберт Грам (СЧВ) | губернатор на Флорида

            Нийл Голдшмит | губернатор на Орегон

            Федерален резерв

            Пол Уокър | СЧВ + ТК

            Джордж Верхаузер | СЧВ + ТК

            Емет Райс | СЧВ

            Хенри Валих | СЧВ

            Доналд Плейтън | СЧВ

            Андрю Браймер | СЧВ + ТК

            Хенри Вудбридж | СЧВ + ТК

            Антони Соломон | СЧВ + ТК

            Стивън Мюлер | СЧВ

            Джералд Хайнес | СЧВ

            Финанси

            Доналд Ригън | СЧВ

            С. Ю. Лорд | СЧВ

            Уилям Саймън | СЧВ + ТК

            Антони Соломон | СЧВ + ТК

            Хелън Юнз | СЧВ

            Ричард Фишер | СЧВ

            М. Блументал | СЧВ + ТК

            Д. Фред Бергщайн | СЧВ

            Джон Химан | СЧВ

            Джордж Шулц | СЧВ

            Арнолд Нахманов | СЧВ

            Роджър Алтман | СЧВ

            Министри на отбраната

            Макелрой | СЧВ

            Макнамара | СЧВ

            Ричардсън | СЧВ + ТК

            Румсфелд | СЧВ

            Вайнберг | СЧВ + ТК

            Гейти | СЧВ

            Лейрд | СЧВ

            Шлезинджер | СЧВ

            Браун | СЧВ + ТК

            Карлучи | СЧВ

            Военни (от генерал нагоре)

            Ген.-майор Гинзбург | СЧВ

            Ген.-лейт. С. Бери | СЧВ

            Ген. С. Уокър | СЧВ

            Адм. Велендер | СЧВ

            Ген.-лейт. Лавинг | СЧВ

            Адм. С. Теч | СЧВ

            Бриг. ген. В. Ушер | СЧВ

            Ген.-лейт. Гард | СЧВ

            Бриг. ген. Томпсън | СЧВ

            Кап. Дивентър | СЧВ

            Кап. Мил | СЧВ

            Бриг. ген. Ейрс | СЧВ

            Бриг. ген. Пфантц | СЧВ

            Кап. С. Ринг | СЧВ

            Кап. Фиске | СЧВ

            Кап. Х. Кер | СЧВ

            Кап. Курт | СЧВ

            Ген. Лоу Ален | СЧВ

            Адм. Том Нансън | СЧВ

            Ген.-лейт. Пол Гоман | СЧВ

            Контраадм. С. А. Трост | СЧВ

            Уолси (зам.-мин. на флотата) | СЧВ

            Ген.-майор Браун | СЧВ

            Ген.-майор Пустей | СЧВ

            Бриг. ген. Сигъл | СЧВ

            Ген.-лейт. Д. Смит | СЧВ

            Ген.-майор Ф. Соломон | СЧВ

            Ген.-майор Уелч | СЧВ

            Адм. В. Кроу | СЧВ

            Ген. Е. Майер | СЧВ

            Ген. Викхам | СЧВ

            Бриг. ген. Брадфорд | СЧВ

            Бриг. ген. Джулиах | СЧВ

            Кап. Джентри | СЧВ

            Бриг. ген. Пери Смит | СЧВ

            Ген. Р. Боуман | СЧВ

            Ген. Кноветон | СЧВ

            Адм. Ж. Ли | СЧВ

            Ген.-майор Жак Мерит | СЧВ

            Ген.-лейт. Е. Ровни | СЧВ

            Ген.-майор Дейвид Смит | СЧВ

            Ген.-лейт. Т. Смит | СЧВ

            Директори на Уест Пойнт след 1960 г.

            Вестморланд | СЧВ

            Бенет | СЧВ

            Бери | СЧВ

            Ламперт | СЧВ

            Кновлтън | СЧВ

            Гудпастър | СЧВ

            Съюзническа върховни командири

            Айзенхауер | СЧВ

            Гринтер | СЧВ

            Лемнитцер | СЧВ

            Хег | СЧВ

            Риджуей | СЧВ

            Норщед | СЧВ

            Гудпастър | СЧВ

            Профсъюзни членове

            Лейн Киркланд (СЧВ + ТК) | Председател на автотранспортните работници

            Леонард Вудкок (СЧВ + ТК) | бивш председател на обединението на автомобилните работници

            И. В. Абел (ТК) | бивш председател на обединението на металургичните работници

            Глен Уатс (СЧВ + ТК) | председател на комуникационните работници в САЩ

            Джордж Вурф (СЧВ) | председател на американската федерация на щатските работници

            Мартин Вард (СЧВ + ТК) | председател на тръбната индустрия

            Мури Финли (СЧВ) | председател на текстилните работници

            Коуард Самуел (СЧВ) | председател на индустриалния профсъюз

            Томас Донахю (СЧВ + ТК) | секретар-касиер на автотрансп. работници

            Компанията „Форд“

            Доналд Питърсън | СЧВ

            Клифтън Уортън | СЧВ

            Филип Колдуел | ТК

            Картър Бургес | СЧВ

            Арай Милер | ТК

            Компанията „Крайслер“

            Джеров Холанд | СЧВ

            Том Килефър | СЧВ

            Габриел Нож | СЧВ

            Наджеб Халаби | СЧВ

            Дилворт | СЧВ

            Дженерал „Мотърс“

            Рубен Джонсън | СЧВ

            Роджер Смит | СЧВ

            Мариана Вайтман | СЧВ + ТК

            Международни връзки

            Ендрю Бример | СЧВ + ТК

            Брок Маккормик | СЧВ

            Компании, контролирани от членовете на СЧВ или ТК

            __„Ексон“__ — контролирала от Рокфелер.

            __„Стандарт Ойл“__ — контролирана от Рокфелер.

            __„Оксидентъл Петролеум“__ — с председател Арманд Хамър, който е бил близък приятел на Ленин.

            __„Бехтъл“__ от Сан Франциско — Джордж Шулц (СЧВ) е бил председател през 1980 г., а Вайнбергер (СЧВ) беше вицепрезидент. По-късно те стават: първият — министър на външните работи, а вторият — министър на отбраната. „Бехтъл“ е най-голямата компания за построяване на атомни централи. Доходите й възлизат на повече от 2 милиарда долара годишно.

            __Пресата__ — по-голямата част от американската преса е окупирана от СЧВ и ТК.

            __„Чикаго Сън Таймс“__ — с Емет Дедмън (ТК) като гл. директор и Джеймс Хог (СЧВ и ТК).

            __„Ню Йорк Таймс“__ — със Сайрънс Ванс (СЧВ + ТК) като директор и повече от 30 бивши и настоящи членове на СЧВ и ТК.

Дванадесета глава

Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)

            Този вирус причинява фатална болест, която разрушава имунитета на тялото, способността му да се бори срещу много други инфекции и болести и уврежда мозъка. Самият вирус не убива. В момента е разпространен по целия свят. Съществуват все още само палиативни средства за лечение, но не и ваксина за предпазване от тази болест. Краят на заболелите засега е 100% фатален. Според изследователите вирусът, причинител на тази смъртоносна болест, съществува в около сто различни форми, което затруднява учените да намерят подходяща ваксина. Друг проблем е дългият инкубационен период — повече от десет години преди появяване на симптомите, време през което заразеният съвсем несъзнателно може да зарази много други.

            По преценка на Световната здравна организация около 10 милиона души вече са заразени с този вирус. Единственото, установено с положителност, са начините на разпространение, което все пак е една крачка напред. А те са:

            — хомосексуализъм;

            — употреба на нестерилни спринцовки;

            — преливане на непроверена кръв;

            — новородени бебета от инфектирани майки.

            Самият вирус се дезактивира много бързо от въздуха, с гореща вода, 10% разтвор от белина и алкохол.

            Най-много са пострадали болните от хемофилия, на които непрекъснато е преливана непроверена кръв преди откриване на болестта.

            Всичко описано дотук за болестта е извлечено от изявленията на Световната здравна организация. В желанието си да не всяват паника сред хората, представителите на организацията изглежда скриват някои неща по отношение на тази сериозна болест, най-сериозната след епидемията от испански грип през 1918–1919 г. От новородените във Франция всеки ден се ражда по едно бебе с положителен резултат на вируса с не повече от три до пет години надежда за живот.

            През август 1986 г. в официалния си вестник „Правда“ руснаците първи пускат мълвата, че вирусът на СПИН произлиза от една американска военна лаборатория.* Същото потвърждават и двама източногермански лекари — Яков Сегал и Роналд Демлов, които твърдят, че появяването на вируса съвпада точно по време с откриването на една биологична американска лаборатория, наречена „Р–4“, помещаваща се във Форт Дитрих.

            На 22 септември 1986 г. Радио Москва в предаване на английски език атакува отново американците: _„Американското Министерство на отбраната прави опити върху хората в развоя на изследванията си.“_*1 Коментаторът продължава: _„Вирусът на СПИН е плод на американските специалисти, получен при манипулирането с човешки гени.“_*2

            Британският „Сънди Експрес“ пише: _„Вирусът-убиец СПИН може би е бил изкуствено създаден от американските учени по време на лабораторни опити.“_

            Известният британски специалист в областта на СПИН, професор Петър Кернов също поддържа теорията за изкуственото създаване на вируса.*

            На 2 ноември 1986 г. „Сънди Експрес“ отново се спира на въпроса за „Съветско-американско коопериране във връзка със СПИН“.

            Доктор Джон Сил, също британски експерт в областта на СПИН, публикува в английския „Медицински журнал“, че факторът на СПИН произхожда от една комбинация на вируса (de la Visna) — овча болест, с вируса (de la leucemie de bovins) волска болест*.

            Най-после ЦРУ и Пентагонът контраатакуват: „Ако действително вирусът на СПИН е избягал от някои лаборатории, затова трябва да бъдат заподозрени руснаците.“*

            Истината е, че много държави и специално великите сили работят усърдно върху една съвсем нова генерация биологически оръжия.

            Колкото и да се обвиняват взаимно американци и руснаци, аз приемам, че това е само за консумация на масите. В повечето американски научни институти те работят заедно или взаимно споделят постиженията си.

            Спирам се подробно на една много добре аргументирана декларация на д-р Вилхелм Кембел Дъглас, озаглавена „Кой уби Африка?“. Кой? _Световната здравна организация уби Африка с вируса СПИН_.*1 Действително много провокиращо и смело изявление, но тя е тази, която в своя бюлетин твърди*2: _„Трябва да се направят опити, за да се види дали вирусите могат да упражнят селективен ефект върху защитната функция. Да се види дали самият имунитет по отношение на вируса може да бъде увреден, ако, инфектиращият вирус повреди повече или по-малко селективно клетката, отговаряща на вируса.“_*3

            Горното означава да се правят опити върху вируси, които да разрушат системата на човешката Т-клетка и да се стигне до имунитетен недостиг. На кого е нужно това ако действително се открие едно такова вирусно изобретение, каквото Световната здравна организация предлага и се направят страшни и фатални инфекциозни вируси, които човешката имунна система не може да се справи какво следва? Че едно такова изобретение може да унищожи човешката раса.

            По-рано не вярвах много на конспирации или по-скоро за мен те бяха ограничени. Сега обаче се убедих, че 90% (да не кажа всичко) на този свят е построено върху конспиративни начала, като първото място държат икономическите. Всички останали конспирации: политически, военно, етнически, научни и всевъзможни други са функция на икономическите.

            За нещастие много учени съзнателно или несъзнателно със становището си по някои въпроси влияят на масите и на недобре осведомените.

            Така например едни от най-добрите световни вирусолози твърдят, че вирусът СПИН произлиза от зелената маймуна в Централна Африка, ухапала един местен туземец. Такава грешка не е позволена на известни учени, които знаят много добре, че вирусът на СПИН не се среща в маймуните или в което и да е животно.*

            Първо, тази болест се появява едновременно в САЩ, Хаити, Бразилия и Централна Африка. Как стана така, че четири зелени маймуни едновременно ухапаха хора в тези четири различни страни. Второ, доказва се, че генетически е невъзможно пренасянето на вируса на СПИН от маймуни на човек по естествен път.*1 Трето, дори и да приемем, че зелената маймуна е предала вируса на човека, това не съвпада с развитието на болестта. На всеки 14 месеца числото на инфектираните хора се удвоява.*2 Като съпоставим първия случай на заболяване с настоящия брой заболявания, няма съмнение, че голям брой хора са били инфектирани в същото време.

            Ако първият случай през 1972 г. произхожда от маймуната, дублирайки се на всеки 14 месеца, до края на 1988 г. броят на инфекциите ще бъде някъде около 14 000 случая в Африка, а не от мащаба на милиони, какъвто е днес.

            Д-р Теодор Стрекер разследва случая и установява, че Националният раков институт съвместно със Световната здравна организация, откриват вируса на СПИН в лабораторията на Форт Дитрих.* Те комбинират вирусите: _bovine leukemia virus_ с _sheep visna virus_ и ги инжектират в човешка тъкан. Резултатът е вирусът на СПИН, първият познат на човечеството ретровирус със 100% смъртност на инфектираните.

            Най-голямата беда е, че вирусът на СПИН се появява в хиляди най-различни форми и действията му са различни. Някои причиняват гниене на мозъка, също като при овчия вирус, други предизвикват левкемия, като болестите при кравешкия вирус и какво ли не още. Вирусът непрекъснато ще се променя и ще се изразява с нови болести, които никога няма да позволят на учените да изнамерят ваксина.

            Един от ръководителите на лабораторията във Форт Дитрих Карлтън Гаждусек заявява следното: _„Аз имам тук една сграда, където работят повече научни сътрудници и учени от Съветския съюз и Китай. Те имат свободен достъп до всички лаборатории, където работят американци. Даже и военните отделения за инфекциозни болести са препълнени с чуждестранни работници, невинаги от приятелски страни.“_

            Авторът Дъглас продължава: _„Аз мога да ви уверя, че създаването и изпускането на вируса на СПИН не е никаква случайност. Това беше хладнокръвен успешен опит да се създаде един убийствен вирус, който след това беше успешно изпробван в Африка. Толкова успешен, че голяма част от населението на Централна Африка е може би ликвидирана — милиони умрели в срок от три до пет години. То не беше случайно. То беше обмислено.“_*

            Как този смъртоносен вирус се пренесе в САЩ и просто унищожи хомосексуалното население? Вярно е, че няколко случая са пренесени от хомосексуалисти от Хаити, но това не е нищо в сравнение с болните от СПИН днес.

            До 1978 г. този вирус не е съществувал в САЩ, до момента, когато се въвежда ваксината хепатитис-В, която показва точно епидемиологията на СПИН.

            Центърът за контролиране на болестите съобщава през 1981 г., че 4% от всички, получили противохепатитна ваксина, са инфектирани със СПИН. През 1984 г. те признават 60% заболели, а сега отказват да дадат каквито и да са сведения и статистика, защото не искат да признаят, че 100% от ваксинираните с противохепатитната ваксина са инфектирани.* Сведенията за тези изследвания се пазят в Министерството на правосъдието на САЩ и никой вече няма да ги види.

            От горното става ясно, че този смъртоносен вирус в САЩ не идва от Африка, а се разпространява под друга форма, чрез противохепатитна ваксина, докато африканската епидемия се причинява от ваксината против едра шарка (вариола), в която е бил поставен вирусът на СПИН.*

            Тази коварна болест е една от най-големите заплахи за банкрутиране на много държави.

            През 1985 г. СПИН струва само на САЩ около 5 милиарда долара, в 1987 г. — повече от 10 милиарда долара, а към края на 1991 г. ще се необходими около 65 милиарда долара.

            Независимо от това какви мерки се предприемат и какви лекарства и ваксини ще се усъвършенстват през следващите няколко години, това е едно страшно бедствие за хората.

            Много африкански държави са изправени пред икономически катастрофи заради тази болест хомосексуализмът, заразените медицински спринцовки и преливането на кръв са инфектирали от 10 до 20% от населението на някои държави.

            Предполага се, че бързо нарастващата епидемия ще обезлюди някои райони.* Със същия страх живеят хората в Южна Америка и в много други страни.

Заключение и обръщение

            Всяка тъмна нощ има светъл край.

            Персийска пословица

            Една малка рекапитулация на изнесеното разкрива на читателя непочтените тайни замисли на международната конспирация. Не желая да наложа на никого моето мнение, споделено и от много други, целта е само да се докаже една истина. Разследвайте отделни факти от миналото и настоящето и сами си направете заключение!

            Най-големите доходи на банките идват от заемите, които те отпускат на държавите, но при обикновена и нормална ситуация никой не търси заем. Следователно за тази цел трябва да се предизвика необходимост и търсене, някаква криза и паника като глад, война или революция. Френската и Американската революция, Първата световна война, Съветската революция, Втората световна война, Виетнамската, Корейската война и всички локални войни, които се водят и до днес направиха няколко фамилии най-страшните финансови деспоти и диктатори на света. Падането на Наполеон се ознаменува с възкресението на Ротшилдови. Оттогава и до днес всички държавници искат тяхното становище за водене или прекратяване на каквито и да са военни действия. По съвсем непочтен начин всички тези мегабанки си присвоиха имуществата и авоарите на руския императорски двор, твърдейки, че няма никакви наследници. Вярно е, че те избиха почти всички от царската фамилия, но за тяхно голямо съжаление изглежда че престолонаследникът Алексей е още жив. Само тези авоари от 1917 г. до днес възлизат на повече от 100 милиарда долара. Името Ротшилд вече почти не се чува. Ротшилдови са си създали една просто невероятна мрежа от корпорации и банки, които работят за тях. Морган — един от най-известните банкери на света — е бил само тяхна пионка и е работил с техни капитали, което се разбира едва в 1913 г. след неговата смърт, когато наличните му богатства възлизат само на 12 милиона долара. Същото се отнася и до свързаните с фамилията Kuhn, Loeb Co., Paul и Max Wartburg, полковник Хауз — дясната ръка на злия гений на президента Уилсън и др. Английската банка, креатура на Ротшилд, е играела най-важната роля във всички войни, революции, шпионски и търговски кризи. „Движението за обезоръжаване“ през 1930 г., подобно на днешното, е било също една от многото непочтени стъпки на Ротшилдови. Целта е била да се унищожи всичкото старо оръжие и страните да се въоръжат с ново. Тъмната личност Захаров, най-известният търговец на оръжие, е имал непрекъснат достъп до политическите асове на света. Така например през 1917 г. тримата големи лидери — Уилсън, Лойд Джордж и Клемансо, лично посещават Захаров в парижката му къща. Захаров е бил в тясна връзка с всички оръжейни заводи като „Круп“, „Шкода“, „Шнайдер“, „Бромбовери“ и др., по-голяма част от които са притежание на Ротшилдови. Те са разположени във Франция и Германия. По време на войната тези компании остават под управлението на Франция и Германия, независимо от водените военни действия между двете страни. Германците не атакуват заводите във Франция, нито пък съюзниците разрушават тези в Германия. Всички стратегически материали от Франция са преминавали през Швейцария за Германия, което е било обществена тайна.

            Световните събития от векове и до днес показват, че те са ставали от и в името на нещо. Тези, които са предизвикали и ръководели събитията, винаги са намирали начин да оправдаят средствата, за да постигнат целта си.

            Наполеон и Хитлер в стремежа си да завладеят света са имали своите оправдания. Френската революция, за да обезглави много невинни хора под ножа на гилотината, е имала своето оправдание. Сталин, за да ликвидира десетки милиони обикновени руски хора, е имал своето оправдание. По същия път на оправданията в Камбоджа бяха ликвидирани повече от 3,5 милиона невинни мъже, жени и деца. Същото оправдание имат и тези, които през Втората световна война разрешиха и дадоха права на криминалисти четиридесет безотговорни дни да ограбват, колят и бесят. И те вършеха това в името на нещо, в името на революцията и на народа.

            Историята показва, че всички велики империи и цивилизации са пропадали и загивали от собствените си грехове и грешки. Днешната цивилизация не прави изключение. Извратеността вилнее. Скъперничеството и алчността са лозунгите за прогресиране. Моралът става все по-нисък!

            Като чета и изучавам събитията от миналото, идвам до заключението, че всички известни личности, споменати по-горе, са имали действително своите оправдания. Наполеон, създаден и издигнат от Ротшилд, вижда виновниците за злините по онова време и решава да ги ликвидира. Но как? Като стане още по-силен! Уви, противникът му се оказа още по-могъщ.

            Версайският договор и капиталът създадоха Хитлер и след като видяха, че той не им служи както те желаят, решиха да го ликвидират. В желанието си да се отбранява, той употреби крайни и нечовешки зверства, които покъртиха света.

            Сталин, след като ликвидира личния си съперник Троцки, трябваше да се отбранява от ударите на невидимата сила и нейните хора, които бяха завладели съветското управление. За наложения изкуствен глад, за систематическите чистки, за ликвидирането на генералите и повечето от помощниците си през 1938 г. и той имаше добро оправдание — „за успеха на революцията и за Матушка Русия“.

            Много неща от тази книга ще ви се сторят невероятни. Трябва да ви уверя, че всичко отговаря на истината. Ще ви се видят необикновени, защото пресата, радиото и телевизията правят хората жертви на предварително запланувано програмиране, което ги извежда от действителността и засилва тяхното въображение. Така например всички тези фантастични филми, в които се говори за галактики, звездни войни, НЛО и какви ли не още фантазии дават своето отражение и отпечатък върху нас. Хората гледат телевизия средно 3 1/2 часа дневно. Това отнема повече време, отколкото е необходимо, за да завършим няколко университета през живота си.

            Не си въобразявам, че всички читатели ще приемат всичко в книгата като истина, но съм убеден, че много от тях ще се позамислят и ще се постараят да анализират много от събитията. Неизбежно това ще ги доведе до някакво заключение. Това е всичко, което искам и това ще бъде най-голямата ми награда.

            Много учени си задават въпроса дали ще просъществува днешната цивилизация? Този въпрос е много уместен и актуален. Няма повече време за двоумение. Часовниковата стрелка се движи със сатанинска бързина към погроми и разрушения на света. За да се спаси светът от очаквания катаклизъм, трябва да се спасят САЩ, СССР и Китай. Това са страните, които единствено са в състояние да поддържат едно световно равновесие. 1990 г. е една от най-окуражаващите години от столетия насам. По едно и също време двете доминиращи социалистически страни — СССР и Китай — се управляват от далновидни и умерени управници, които не се страхуват да си признаят слабите страни и да протегнат ръка на довчерашния си т.нар. „враг“ САЩ. Тази инициатива бе благоприятно възприета от Рейгън и от целия американски народ. Дано днешният президент продължи да върви по стъпките на предишния и да подпомогне всячески усилията на Горбачов и на китайските ръководители за един нов и справедлив ред. Дано американските правници, начело с Буш издържат на напрежението и натиска от страна на мегабанките, чийто стремеж не е разбирателството, а „разделение на света“. А по всичко личи, че те вече гласят „свои“ нови управници на тези две изстрадали страни. Надявам се, че тази мирна инициатива честно ще се подеме и от останалия свят за по-бързото спасение на човечеството.

            Не т.нар. „световно управление“ ще спаси света, тъй като то е създание на една всесилна тайна организация и работи само за интересите на тези скрити 300 банкери, които усърдно крият имената и участието си в нея. Единственото спасение е те да бъдат изправени пред специален международен съд и да отговарят за всичките си действия. За да се спре международната омраза, недоверие, бунтове и войни между народите, трябва да се унищожи тази тайнствена организация, която владее и тормози човечеството в света. Много европейци са убедени, че всичките злини за Европа идват от американските банкери. Това е обществена тайна, тъй като всеки знае, че капиталистите от Франкфурт, оглавени от Ротшилдови и техните скрити помощници, се прехвърлиха в САЩ и ги превзеха напълно, особено след узаконяването на техния компютър за доходи — Федералния резерв.

            Аз живея в САЩ повече от двадесет години и съм благодарен за приема, която ми оказаха. Прекрасна и природно богата страна. Прекрасен народ, но за съжаление политически наивен. Старата генерация е рядко честна и гостоприемна. Младото поколение умишлено се корумпира и осакатява чрез всевъзможни изопачени развлечения и опиати. Прекрасна Америка, внимавай! Събуди се! Крайно време е да си отвориш очите и да се спасиш!

            Аз мисля, че Съветският съюз и Китай по-лесно ще се справят с предстоящите им големи вътрешни и международни въпроси, отколкото САЩ. Това е така, защото тези две страни още не са напълно обхванати от финансовия и икономически октопод, който напълно е задушил САЩ. Моят единствен съвет е двете страни да не бързат да плуват във водите на САЩ, защото удавянето им е неминуемо. Вътрешната и външната политика на Съветския съюз и Китай в момента ми вдъхват доверие и мисля, че с тяхна помощ Америка и светът може да се спасят от това зло. Нека мегакапиталът бъда изправен да отговаря и да върне всичко незаконно придобито от човечеството. Едно такова справедливо разпределение на тези огромни богатства от порядъка на трилиони ще направи света отново цветущ и щастлив.

            Едно нещо без съмнение е сигурно — че вие сте и съществувате! Нищо в света не създава доверието, освен самите вие. Няма да има истински мир и любов на земята, докато вие самите не го почувствате в себе си. Когато любов озари сърцето ви, когато умът ви види красотата на човека такава, каквато е в действителност, когато спрете да подклаждате войните, тогава само ще настъпи мир. Вие трябва да разберете мистерията на двете противоположности. Това е най-голямата тайна, която всеки трябва да знае. Сърцето и умът ви трябва да останат едно цяло. Непознатият и приятелят ви са едно и също. Околната среда и ние сме част от цялото.

            Мислейки само за себе си, вие предизвиквате една егоистична активност, която е в противоречие с нормите на другите в обществото. Същността на живота е във всеобщото благоденствие и равноправие. Вратата между нас и вас е здраво залостена от вашата страна и създава непреодолима бариера между вас и човека. Ние се мъчим да отворим тази врата и премахнем съществуващата бариера не чрез деление, а като неделима част от това общество, към което и Вие принадлежите. Като съвсем отделна част от обществото Вие никога няма да бъдете щастливи и вечно ще живеете със страха на малцинството.

            Какво виждам, когато Ви гледам? Само едно лице, което излъчва егоизъм и омраза към всички останали, към цялото човечество, към целия свят. Може би вие мислите, че се наслаждавате на някаква красота и блаженство! Те са фиктивни форми и пропорции, внушения и стимуланти. Те се явяват, само когато любовта е там, всичко останало е рефлексия.

            Какво е свободата, която за вас е почти неограничена? Това е да следваш всяко желание с всичките му форми, да изпълниш всяко намерение и цел. Единственото ви желание е да натрупате повече от това, което притежавате, или да предотвратите загуби. Желанието ви преследва само тези цели, които ви доставят удоволствие, докато на нас носят мъки и страдания. Няма свобода в желанията, мислите и действията. Те носят удоволствия на едни и мъки и страдания — на други. Като краен резултат възнагражденията и наказанията са очевидно толкова неравни, че великият и обикновеният, аристократът и подлецът, са под един знаменател — нещастие за всички.

            Ние страдаме от това, че вие разделяте индивидите един от друг. Има живот, има красота, има блаженство. Как да ги сравним? И как можем да ги разделим? Разделението създава конфликти: любов и омраза. Институти, водени само от един отделен индивид, създават самота, нещастия и мъки.

            Първо, трябва да знаем какво сме ние. Ключът е само в нас, никъде другаде. Вътрешните конфликти са настъпили още от нашето творение. Живеем сред светлина и тъмнина, добро и зло. Идва време, когато всички конфликти спират, всички неприятности изчезват, чак тогава се появява осъзнаването и се получава ясната представа за непрекъснато нарастващата катастрофа.

            Вие се стремите да достигнете непостижима висота. Неминуемо ще пропаднете и то само затова, защото във вашето съзнание съществуват субект и обект. Направете така, че ние да гледаме на вас както на всички други — без сравнение и без обвинения. Да няма субекти и да няма обекти. Всички да бъдем едно!

            Спрете да експлоатирате структурата на човешкия живот, който изисква разделение на труда, следователно разделяне на хората на класи и условности.

            Спрете да използвате даденото ви превъзходство и сила върху останалите класи.

            Спрете да използвате всички ваши начини за диктатура и терор — предисловие на икономическото заробване, в което е днес светът.

            Животът е предназначен, за да ви направи по-добри, а не по-лоши. Насладете му се, но така, както всички останали — чрез труд.

            В момента вие сте единствените, които управлявате света и единствено вие сте в състояние да го промените, като наложите едно по-голямо равновесие и справедливост. Проявете по-голяма хуманност и измийте до известна степен греховете на вашите предшественици. Миналото по-лесно се забравя от настоящето. Ако не ви интересува обикновения човек, то помислете за вашето собствено и кръвно поколение. Нима един баща е в състояние да завещае на любимите си деца своя позор, собствената омраза и неизбежното наказание.

            Заживейте един мирен живот и дайте на човечеството мир и спокойствие.